Начална страница

Статия на седмицата

Котката на Жофроа (Leopardus geoffroyi) е дребен хищник от семейство Котки. Видът е разпространен единствено в Южна Америка и е един от деветте съвременни южноамерикански котки. Заедно с пумата и кодкода се нарежда и сред котките, които обитават най-южните части на Земята. Котката на Жофроа е представител на мъркащите котки, които се отличават с по-дребни размери на тялото – наподобява едър породист представител на домашната котка. Единствено наличието на лъжливи очи по задната повърхност на ушите подсказва за това, че котката принадлежи към отделен вид. Пригодена е за живот както в сравнително откритите пространства, характерни за Патагония, пампасите и полупустинните райони на Северозападна Аржентина, така и за местности, обрасли с ниска дървесна и храстова растителност, характерни за подножието на Андите и Гран Чако. Подобно на всички дребни котки се храни с дребни гризачи, птици, влечуги, земноводни, риби и насекоми.

До средата на 20-ти век плътността на котките в ареала е била значителна, но поради красивото оцветяване на космената покривка в последните десетилетия става жертва на човешката суета и броят им рязко намалява. Само за няколко десетилетия южноамериканските страни се превръщат в износител на кожи от котки на Жофроа, които се използват в кожухарската промишленост. Така видът е поставен на ръба на оцеляването в дивата природа и днес уловът му е забранен. Въпреки това котките продължават да стават жертва на хората в резултат на бракониерство, пътни произшествия и унищожаване на естествените им местообитания. Затова Международният съюз за защита на природата класифицира вида като почти застрашен.

Котката на Жофроа е разпространена в южната част на континента Южна Америка, източно от Андите. Нейният ареал обхваща Югоизточна Боливия, обширни райони от Парагвай, част от южния бразилски щат Рио Гранди до Сул, и западната част на щата Мато Гросо до Сул, почти целите Уругвай и Аржентина с изключение на провинциите Мисионес и Огнена земя, както и централната и южната част на Чили – крайните източни части на регионите Араукания (националния резерват Алто Биобио), Лос Лагос, Айсен и Магалянес и Чилийска Антарктика. На юг ареалът му достига до Магелановия проток, а в Андите се среща до 3300 метра надморска височина. Общият обхват на разпространение на вида обхваща територия с площ над 4,2 милиона km². Вижте още »

Знаете ли

• … кои 20 български спортисти участват в Зимната олимпиада в Италия през 2026 година?

• … коя е първата жена министър-председател на Япония, която се определя като ултраконсервативна политичка?
• … кой е фаворитът за президентския пост през 1948 г. в САЩ, срещу когото Труман води яростна кампания и успява да нанесе едно от най-неочакваните поражения и така печели свой собствен мандат?
• … кой маврициански неоиндуистки гуру съчетава компоненти на индуистките традиции с влияния на други религии, особено на православното християнство?

• … кой индийски индуистки ачария от Бенгалия е основател на Гаудия Вайшнавизма и Харе Кришна движението, като начинът, по който обожава Кришна с бхаджан-киртан и танц, има дълбок ефект върху вайшнавизма в Бенгалия и в света?
• … че най-гледаният филм в историята на Латвия е анимация?
• … кога танк блъска група хора на Жълтите павета в София?
• … как съветски войник допринася за един от най-големите пожари в България?
• … кога настъпва прегряване на икономиката?
• … колко часа годишно е слънчевото греене в България?

• … кога в България официално се отдава почит на жертвите на комунистическия режим?
• … кое предприятие в Стара Загора е сред десетте най-големи в света от този вид при откриването си през 1963 година?